Артишок с чесън и зехтин и свинско контрафиле с хвойна

Има зеленчуци и въобще продукти, които традиционно си спомням  и обичам още от детството. А има и такива, които се "появиха"  на по-късен етап в живота ми, но заеха бързо достойно място сред предпочитаните. Артишокът е един от последните. Макар да присъства в някои отдавна познати рецепти в България ( под името ангинарии се среща в рецептите на Пенка Чолчева и др.), в ранните ми години не го бях опитвала. Но от момента, в който се появи по магазините у нас, този зеленчук стана един от любимите ми.

Естествено на първо място ми допада вкусът му - мек, със собствен ненатрапчив аромат и плътност. Също така ме забавлява идеята, че ям цвете, или даже по-точно роднина на магарешкия бодил. И не на последно място, по някакъв начин, готвенето на  артишок - и по-конкретно рецептата за артишок с чесън и зехтин - ми дава житейски пример. За да може човек да го сготви, трябва да положи усилие да стигне до сърцевината му, а самата рецепта, която изтъква вкуса му съвършено е изключително проста. Много от важните неща в живота са много подобни - изискват да се вложи усилие в тях, но нямат нужда от излишно усложняване.

 И така- рецептата:

1 артишок
1-2 скилидки чесън
лимонов сок
зехтин
сол


Приготвянето на артишок започва с избирането му :). За съжаление по-голямата част от тези, които се предлагат наоколо обикновено са изсъхнали и потъмнели. Хубавият артишок трябва да е свеж, и със затворени листенца. Когато бях в Барселона, изпаднах във възторг от прелестния вид на артишоците, които предлагаха на пазара Ла Букериа - изглеждаха току що откъснати. Но макар, тези по българските магазини да не се мерят с испанските, все пак са по-добре от нищо.

Второто съществено нещо за артишока е почистването му. На практика, за да се подготви за готвене, от артишокът се оставя почти само сърцевината. Външните листа на главата се премахват с отчупване, вътрешните се изрязват, а тичинките се изстъргват с лъжица. Дръжката му се отрязва. Ако е крехък, може да се приготви и тя- след като се обели - но иначе има доста жилаво лико в нея.

След като се почисти, артишокът се намазва обилно с лимонов сок (склонен е към бързо потъмнявана) и се полива обилно със зехтин, Прибавят се 1-2 скилидки чесън, леко смачкани (за по-силен аромат),  и малко сол. Опакова се в хартия за готвене или алуминиево фолио , така че да не излиза парата и се пъха във фурната. Пече се  в умерено загрята фурна, (160-80 градуса) около 30-40 мин.
Когато е готов, е много мек.
Един артишок е достатъчен за един човек за предястие. Също така може да се предложи и като гарнитура.

Като основно ястие към тази гарнитура :),  предлагам свинско контрафиле с хвойна:

Необходимо е:
свинско контрафиле - цяло парче (за 4 човека- около 500-600 гр.)
75 гр. масло
хвойна- 5-6 зрънца
черен пипер
сол
червен пипер
4 скилидки чесън
1 малка глава лук- шалот за предпочитане, но и обикновения е ок.


Контрафилето се почиства, ако има останали тлъстини, измива се и се подсушава. С остър нож се прави прорез през дължината му от край до край. В този прорез се пълни с основната част от маслото смесено с  черен пипер,  сол  и хвойната, която предварително леко е смачкана в хаванче (така освобождава аромата си).  Ако имате желание, може да добавите и други подпавки в пълнежа - всеки сам усеща кои предпочита и кои биха си отивали.  Контрафилето се завръзва с конец. Отвън се намазва с малко масло и ако имате желание червен пипер. За няколко минути се запържва от всички страни в тиган- така се "запечатва" и остава по-сочно. Накрая се слага в тава и около него се прибавят скилидките чесън  и накълцаня лук, както и една -две супени лъжици вода. Отгоре плътно се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече във фурна за около 45 мин, или по лична преценка.
Когато е готово се вади от тавата, и се оставя за 15 минути да почине. След което се реже на филии и се залива със сока, отделен при готвенето.

Пожелавам ви весело посрещане на новата година и нека тя да е изпълнена със съществени неща и събития!