събота, 31 декември 2011 г.

Артишок с чесън и зехтин и свинско контрафиле с хвойна

Има зеленчуци и въобще продукти, които традиционно си спомням  и обичам още от детството. А има и такива, които се "появиха"  на по-късен етап в живота ми, но заеха бързо достойно място сред предпочитаните. Артишокът е един от последните. Макар да присъства в някои отдавна познати рецепти в България ( под името ангинарии се среща в рецептите на Пенка Чолчева и др.), в ранните ми години не го бях опитвала. Но от момента, в който се появи по магазините у нас, този зеленчук стана един от любимите ми.

Естествено на първо място ми допада вкусът му - мек, със собствен ненатрапчив аромат и плътност. Също така ме забавлява идеята, че ям цвете, или даже по-точно роднина на магарешкия бодил. И не на последно място, по някакъв начин, готвенето на  артишок - и по-конкретно рецептата за артишок с чесън и зехтин - ми дава житейски пример. За да може човек да го сготви, трябва да положи усилие да стигне до сърцевината му, а самата рецепта, която изтъква вкуса му съвършено е изключително проста. Много от важните неща в живота са много подобни - изискват да се вложи усилие в тях, но нямат нужда от излишно усложняване.

 И така- рецептата:

1 артишок
1-2 скилидки чесън
лимонов сок
зехтин
сол


Приготвянето на артишок започва с избирането му :). За съжаление по-голямата част от тези, които се предлагат наоколо обикновено са изсъхнали и потъмнели. Хубавият артишок трябва да е свеж, и със затворени листенца. Когато бях в Барселона, изпаднах във възторг от прелестния вид на артишоците, които предлагаха на пазара Ла Букериа - изглеждаха току що откъснати. Но макар, тези по българските магазини да не се мерят с испанските, все пак са по-добре от нищо.

Второто съществено нещо за артишока е почистването му. На практика, за да се подготви за готвене, от артишокът се оставя почти само сърцевината. Външните листа на главата се премахват с отчупване, вътрешните се изрязват, а тичинките се изстъргват с лъжица. Дръжката му се отрязва. Ако е крехък, може да се приготви и тя- след като се обели - но иначе има доста жилаво лико в нея.

След като се почисти, артишокът се намазва обилно с лимонов сок (склонен е към бързо потъмнявана) и се полива обилно със зехтин, Прибавят се 1-2 скилидки чесън, леко смачкани (за по-силен аромат),  и малко сол. Опакова се в хартия за готвене или алуминиево фолио , така че да не излиза парата и се пъха във фурната. Пече се  в умерено загрята фурна, (160-80 градуса) около 30-40 мин.
Когато е готов, е много мек.
Един артишок е достатъчен за един човек за предястие. Също така може да се предложи и като гарнитура.

Като основно ястие към тази гарнитура :),  предлагам свинско контрафиле с хвойна:

Необходимо е:
свинско контрафиле - цяло парче (за 4 човека- около 500-600 гр.)
75 гр. масло
хвойна- 5-6 зрънца
черен пипер
сол
червен пипер
4 скилидки чесън
1 малка глава лук- шалот за предпочитане, но и обикновения е ок.


Контрафилето се почиства, ако има останали тлъстини, измива се и се подсушава. С остър нож се прави прорез през дължината му от край до край. В този прорез се пълни с основната част от маслото смесено с  черен пипер,  сол  и хвойната, която предварително леко е смачкана в хаванче (така освобождава аромата си).  Ако имате желание, може да добавите и други подпавки в пълнежа - всеки сам усеща кои предпочита и кои биха си отивали.  Контрафилето се завръзва с конец. Отвън се намазва с малко масло и ако имате желание червен пипер. За няколко минути се запържва от всички страни в тиган- така се "запечатва" и остава по-сочно. Накрая се слага в тава и около него се прибавят скилидките чесън  и накълцаня лук, както и една -две супени лъжици вода. Отгоре плътно се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече във фурна за около 45 мин, или по лична преценка.
Когато е готово се вади от тавата, и се оставя за 15 минути да почине. След което се реже на филии и се залива със сока, отделен при готвенето.

Пожелавам ви весело посрещане на новата година и нека тя да е изпълнена със съществени неща и събития!


четвъртък, 29 декември 2011 г.

Празнични празеничета

Формата на посрещане на гости, която ми допада най-много е студения бюфет. Има демократичен избор, приятно разнообразие и удобство- не се занимавам много-много да сервирам. Особено подходящо за по-голяма компания. Всяко ястие е с удобна големина -  хапка или две - ако на човек му допада си взема няколко, ако не - спестено му е неудобството да върне почти пълна чиния на домакинята (или да се насилва да яде повече) и просто си избира нещо друго. С годините съм пробвала всякакви хапки, набодени на клечка, мини петифури, еклери, кексове, банички и нещица за мазане. Доставя ми удоволствие да пробвам различни комбинации, да варирам леко съставките, формата и пр.
Последната ми идея е за бейби-празеничета.
Понякога приготвям празеник за домашна консумация, но формата му не е много подходяща за сервиране на гости - по начина по който ми се иска, което наложи известен творчески подход.
От много години, в близост до женския пазар в София, се намира един магазин, който ме очарова.  В него се предлагат старомодни метални формички - за изрязване на курабийки, соленки, мини кексчета и пр. Всичките са изработени на място, а продавачът, обяснява колко са по-добри от другите. Прелест. И въпреки нахлуването на пазара на всякакви силиконови и керамични формички, този магазин продължава да съществува - като процеп във времето. Ако ви трябва формичка за курабийки във формата на морков, сладолед, космически кораб или гълъб, това е мястото. Периодично се сдобивам с нещо от там - разнообразието и уникалността им компенсират необходимостта от употребата на традиционни методи срещу залепване (масло и брашно) и по-трудоемкото миене (трябва да се подсушат веднага след измиване- срещу ръжда).
Така се сдобих с формички за мини кексчета с диаметър около 3,5 см.


 Рецептата, която приложих към формичките е следната:

за тестото:
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. кисело мляко
250гр. брашно
40 гр. масло
1/2 равна ч.л. сода
сол на вкус

за плънката:
1 стрък праз
2 яйца
100гр. сирене
2 с.л. зехтин
1 с.л. кисело мляко
малко масло

Рецептата е приблизително за 30 броя от въпросните формички.

Тук е моментът да отбележа, че макар да съм искрен любител на маслото в неограничени количества,  има няколко редки изключения за които съм се убедила, че маслото не е най-добрия вариант - празеникът е едно от тях. Пробвала съм го и само с масло, но лично на мен ми допада повече със зехтин. Или дори  с олио.

За тестото се смесва брашното със зехтина и разтопено маслото. Отделно в киселото мляко се слага содата - разбърква се леко да шупне, прибавя към брашното и се разбърква добре. Добавя се и сол на вкус.
За плънката - празът се почиства и се нарязва  на ситно  (за класическия празеник може и по-едро, но в случая е важно парченцата да влизат във формичките :). Леко се сварява във вода със сол. Като омекне се оставя хубаво да се отцеди и да изстине. Прибавя се сол и черен пипер, зехтина, натрошеното сирене, яйцата и 1-2 с.лъжици кисело мляко. Всичко се разбърква добре.
Формичките се намазват с масло и поръсват с брашно. Във всяка формичка се слага малко тесто за да оформи гнездо, пълни се с плънка и отгоре се прави малко капаче пак от тесто.  Хубаво е тестото да е по-малко, а плънката повече, за да не са прекалено "хлебни".
Отгоре се мажат с разтопено масло и по желание се поръсват с нигела (ако ви допада вкуса. Години наред съм отглеждала вид нигела на балкона си, като декоративно растение - много е нежно и има много романтично име - "любов в мъгла", но не бях подозирала за кулинарния му събрат. Определено препоръчвам за поръсване на солени печива.)


Мини - празеничетата се пекат в загрята фурна - около 200 градуса - за около 30 минути. (Разбира се печенето зависи от фурната, всеки си познава своята). Като цяло, празеникът не потъмнява  много при печене. Вкусни са и топли, и изстинали. И много добре вървят с айрян.

П.С. По повод новогодишната нощ, може да се приготви и версия с късметчета - изпълнени с пре-приятни пожелания :) Весели празници!





събота, 24 декември 2011 г.

Коледен кекс със сухи плодове

Умението да се създава празнична атмосфера е цяло изкуство. Предполагам, че всеки човек, с времето, си създава различни ритуали и традиции, които освен чисто практична, имат и силно емоционална стойност. Коледното настроение, за мен, е може би най-любимото - с усещането за любов и омиротвореност и щедрост. Коледната украса- макар и на практика на ръба на кича, съчетана с коледните аромати - на бор и ела, на канела, ванилия и карамфил, на цитрусови плодове - ме омагьосват и ме правят щастлива.
Естествено, голяма част от традициите - поне около мен - са свързани и с приготвянето на определени ястия. Точно едно от тях ми се иска да споделя - кекс със сухи плодове - може би и защото обичайно е първата стъпка в подготовката на този аспект от празника. Или защото е страхотно вкусен.

Коледния кекс със сушени плодове, като рецепта,  майка ми го изкопчи преди години от една братовчедка и от тогава, всяка година се приготвя. Първоначално го правехме заедно с майка ми, после - след като се отделих - специално ходех на гости за да го приготвим заедно. А тази година, двете приготвяме алтернативни варианти - с леки вариации по темата. Направо изгарям от нетърпение да ги сравним. И за това ще дойде времето.

Ето го и моят тазгодишен вариант.
350гр. сухи плодове - сушени кайсии, сини сливи, смокини, стафиди, сушени череши, сушени вишни и сушени боровинки. На практика, комбинациите са безброй - могат да се използват всякакви сушени плодове, в свободно избрани пропорции.
4-5 зелени смокини от сладко
300 гр. нарязани (а не смлени) орехи и бадеми. Тази година освен класическия орех, добавих и малко пекан- допада ми по-сладкия му и мек вкус.
350гр.  кристална захар - може бяла или кафява- аз съм за втория вариант.
250 - 275 гр. брашно
4 яйца
1 бакпулвер
ванилия, кора от лимон
½ кафена лъжичка счукан карамфил 
( Разбира се, ако човек не му се занимава с мерене, може да ползва номера, който и аз правя - всичко меря с една кофичка за кисело мляко - така рецептата е  1 кофичка сушени плодове, 1 кофичка ядки, 1 кофичка брашно и 1 кофичка захар - чиста работа!)

Всички сухи плодове се нарязват,както и зелените смокини от сладкото и всички ядки. Яйцата и захарта се разбиват. Прибавят се плодовете и смокините, нарязаните ядки, ванилията, кората на един лимон, счукания карамфил и пресятото брашно в което е прибавен бакпулвера. Всичко се разбърква продължително. Тъй като сместа става доста тежка, цялото бъркане става с лъжица - освен ако миксерът ви не е пригоден за бъркане и на бетон.
Сместа се изсипва в форма за кекс, предварително намазана с масло и поръсена с брашно. Тази доза е или за една по-голяма форма за кекс или за две по-малки.
Първоначално кексът се пече на 200 градуса - да се запече леко, а след това на 150 градуса - продължително време (около 1 час). Тъй като има опасност да изгори отгоре, след като се запече се покрива с хартия и печенето продължава до окончателна готовност.
Още топъл, но не горещ кексът се обръща върху целофан и се завива плътно в него. Всички ръбове се залепват с тиксо, така че да не прониква въздух. Така опакованият кекс може да трае дълго - до 40 дни. Най-рано кексът може да бъде консумиран ден -два след приготвянето му, а колкото повече стои, толкова по-вкусен става.
Целофанът е много съществен - не става  с найлоново пликче или подобно- въпрос на осмоза, пропускливост или нещо подобно. Ако не е надлежно опакован, кексът изсъхва скоростно.
Забъркването на кекса е бързо, но подготовката е малко пипкава- рязането на ядки е времеемко, а на плодове- лепкаво. Но си заслужава!

 


понеделник, 12 декември 2011 г.

време

Идеята за този блог ми се върти в главата от много време... но все не ми оставаше време да го започна. Първо трябваше да свърша едно, после друго и тези дни си дадох сметка, че вече цяла година имам регистрацията в blogger, а все още не съм го започнала. Мда, датата ми на регистрация е декември 2010г. Преди една година. Доста гузно усещане, не защото чувствам задължението да го направя, а защото имах много силно вътрешно желание, а цяла една година не намерих един свободен ден за това.... притеснително е, колко бързо минава времето. Цяла година - в която, вярно е, имах много неща за вършене, много работа, малко пътувания,  разни други задължения, малко почивка, няколко уикенда набързо извън София, малко семейни празници, малко несемейни празници... и нито един ден за това, което си представях да е моето място, в което да дам простор на това, което ми доставя удоволствие и ме разтоварва изключително ефикасно - готвенето на първо място и джвъчкането на разни неща на второ. Тъжна работа. Не, че годината не бе ок- съвсем ок си беше... просто така се случи. Докато осъзнах,че ако не започна сега, вероятно никога няма да го започна.
И затова започвам. Все пак цяла година правих снимки на огромна част от нещата, които съм сготвила, и на някои , които съм направила. А не трябва свършеното да отива нахалост.
И ...ами не трябва човек да намира време за това, което трябва да свърши, нo не и за това, което иска.