Празнични празеничета

Формата на посрещане на гости, която ми допада най-много е студения бюфет. Има демократичен избор, приятно разнообразие и удобство- не се занимавам много-много да сервирам. Особено подходящо за по-голяма компания. Всяко ястие е с удобна големина -  хапка или две - ако на човек му допада си взема няколко, ако не - спестено му е неудобството да върне почти пълна чиния на домакинята (или да се насилва да яде повече) и просто си избира нещо друго. С годините съм пробвала всякакви хапки, набодени на клечка, мини петифури, еклери, кексове, банички и нещица за мазане. Доставя ми удоволствие да пробвам различни комбинации, да варирам леко съставките, формата и пр.
Последната ми идея е за бейби-празеничета.
Понякога приготвям празеник за домашна консумация, но формата му не е много подходяща за сервиране на гости - по начина по който ми се иска, което наложи известен творчески подход.
От много години, в близост до женския пазар в София, се намира един магазин, който ме очарова.  В него се предлагат старомодни метални формички - за изрязване на курабийки, соленки, мини кексчета и пр. Всичките са изработени на място, а продавачът, обяснява колко са по-добри от другите. Прелест. И въпреки нахлуването на пазара на всякакви силиконови и керамични формички, този магазин продължава да съществува - като процеп във времето. Ако ви трябва формичка за курабийки във формата на морков, сладолед, космически кораб или гълъб, това е мястото. Периодично се сдобивам с нещо от там - разнообразието и уникалността им компенсират необходимостта от употребата на традиционни методи срещу залепване (масло и брашно) и по-трудоемкото миене (трябва да се подсушат веднага след измиване- срещу ръжда).
Така се сдобих с формички за мини кексчета с диаметър около 3,5 см.

 Рецептата, която приложих към формичките е следната:

за тестото:
1/2 ч.ч. зехтин
1/2 ч.ч. кисело мляко
250гр. брашно
40 гр. масло
1/2 равна ч.л. сода
сол на вкус

за плънката:
1 стрък праз
2 яйца
100гр. сирене
2 с.л. зехтин
1 с.л. кисело мляко
малко масло

Рецептата е приблизително за 30 броя от въпросните формички.

Тук е моментът да отбележа, че макар да съм искрен любител на маслото в неограничени количества,  има няколко редки изключения за които съм се убедила, че маслото не е най-добрия вариант - празеникът е едно от тях. Пробвала съм го и само с масло, но лично на мен ми допада повече със зехтин. Или дори  с олио.

За тестото се смесва брашното със зехтина и разтопено маслото. Отделно в киселото мляко се слага содата - разбърква се леко да шупне, прибавя към брашното и се разбърква добре. Добавя се и сол на вкус.
За плънката - празът се почиства и се нарязва  на ситно  (за класическия празеник може и по-едро, но в случая е важно парченцата да влизат във формичките :). Леко се сварява във вода със сол. Като омекне се оставя хубаво да се отцеди и да изстине. Прибавя се сол и черен пипер, зехтина, натрошеното сирене, яйцата и 1-2 с.лъжици кисело мляко. Всичко се разбърква добре.
Формичките се намазват с масло и поръсват с брашно. Във всяка формичка се слага малко тесто за да оформи гнездо, пълни се с плънка и отгоре се прави малко капаче пак от тесто.  Хубаво е тестото да е по-малко, а плънката повече, за да не са прекалено "хлебни".
Отгоре се мажат с разтопено масло и по желание се поръсват с нигела (ако ви допада вкуса. Години наред съм отглеждала вид нигела на балкона си, като декоративно растение - много е нежно и има много романтично име - "любов в мъгла", но не бях подозирала за кулинарния му събрат. Определено препоръчвам за поръсване на солени печива.)

Мини - празеничетата се пекат в загрята фурна - около 200 градуса - за около 30 минути. (Разбира се печенето зависи от фурната, всеки си познава своята). Като цяло, празеникът не потъмнява  много при печене. Вкусни са и топли, и изстинали. И много добре вървят с айрян.

П.С. По повод новогодишната нощ, може да се приготви и версия с късметчета - изпълнени с пре-приятни пожелания :) Весели празници!