Показват се публикациите с етикет сладкиши. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сладкиши. Показване на всички публикации

понеделник, 19 март 2012 г.

Предчувствие за пролет, или лесен сладкиш с ягоди

Влизайки в магазина, бях грабната от ягодите. Ярко червени, огромни и ухаещи невероятно. Веднага се пренесох в сезона им, когато те заливат от всякъде, и ги купуваш не в малки, спретнати пластмасови контейнерчета, а в дървени щайги и капещи от сок. Не им устоях. 



Естествено, като всяко нещо което всъщност не си е на мястото, и те си имат недостатъци. Вкусът им е точно такъв какъвто може да се очаква от ягоди през март- като намек за ягоди. Но ароматът си заслужава.
И така, макар да са далеч от идеалния ягодов вкус, ме подтикнаха да приготвя един прост, бърз десерт, типичен за сезона на ягодовото изобилие. И много калоричен, и много вкусен.

Продукти:
150 гр. масло
150 гр. захар
150 гр. брашно
3 яйца
ванилия, лимонова кора на вкус ( мирис :))
ягоди ( всъщност може и замразени) - количеството е според вкуса - макар повече, в случая, да е по-добре.
 
Така. Отделят се жълтъците от белтъците. Смесва се жълтъците с маслото. Слд това се прибавя захарта и се разбива добре- сместа става леко пухкава. След това се прибавят брашното и ароматите. Накрая се разбиват белтъците на сняг и се прибавят към сместа, като се разбъркват внимателно.
Тестото се изсипва в предварително намазана с масло и посипана с  брашно тавичка. Не се притеснявайте, ако не е изсипано равномерно.


Тавата се слага в предварително загрята на 160 градуса фурна. След 3-4 минути, от температурата, тестото се отпуска и изравнява. Тогава се слагат плодовете отгоре и се връща във фурната. Ако не искате да потъват при печенето, могат да са оваляни в брашно. На мен потъването не ми пречи.






Когато се запече отгоре, се покрива с хартия да не изгори и се оставя да се доизпече. Проверява се с клечка, кога е готов. Сервира се след като изстине. Вкусът е гаранатирано фантастичен.


На практика, сладкишът може да се приготви със всякакви плодове, според сезона - вишни, череши, кайсии, сини сливи... Пресни и замразени. Много е хубав и с настъргани ябълки, смесени със стафиди и канела. Но това е друга тема на разговор :) Или друг сезон.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Бърз тарт татен

Tartе tatin е изключително вкусен и лесен десерт. Комбинацията от карамелизираните плодове и ронливото тесто е изключително приятна. Класическия вариант е с ябълки, но и с други плодове е много вкусен. Сам по себе си, се прави относително лесно, но все пак приготвянето на масленото ронливо тесто отнема време и е цапащ процес. Срещала съм и вариант с бутер тесто, но трябва да си призная, че съм скептична по отношение на готовото бутер тесто. А приготвянето на домашно е трудоемко и времеемко. Разбира се, ако човек си приготвя известно количество на порции, и периодично използва части от него, работата е друга. Много ми се иска да имам тази дисциплина и организация...но засега не ми се получава. Може би някои ден.
След есенната беритба, се оказахме със завидни количества ябълки, надлежно складирани на хладно. А изобилната им наличност провокира експерименталното им използване в множество и различни ястия. След като няколко пъти правих класически тарт татен с ябълки, в миг на вдъхновение и  наличност на една единствена кора за баница, пробвах следния вариант - и съм много доволна от резултата.

Рецептата е следната:
(за керамичен съд с размери 10/ 20 см-  две-три порции)

3-4 ябълки ( зависи от размера им - около 300 гр.)
5-6 супени лъжици захар( бяла или кафява)
около 50 гр.масло и още малко за намазване на кората.
малко настъргана кора от лимон и канела (по желание)
1 фина точена кора

(в зависимост от съда количествата се увеличават)


Ябълките се обелват, изчистват и нарязват на средно големи парчета. Количеството е да запълни избрания съд, като оформи и връх- като се карамелизират, ябълките губят от обема си. Поръсват се със захарта, маслото, настърганата лимонова кора и канелата. Слагат се в загрята фурната( около 180-200гр.) и се оставят да се карамелизират (отнема около 20 мин, но все пак зависи и от лична преценка - как ви харесват).
Стопява се малко масло, и кората се намазва с него, и се сгъва, така ,че да пасне на избрания съд. При всяко сгъване се маже с масло ( като за баница).  По желание може леко да се посипе със захар между сгъванията.

Когато са готови ябълките, се изваждат и върху тях се слага сгънатата кора. връщат се във фурната и се запичат до златисто. ( около 10 мин.)
Когато  е готова, тарт татенът се обръща върху чиния и се оставя малко да изстине- така и кората поема от карамела.
Много вкусно и лесно :)

събота, 24 декември 2011 г.

Коледен кекс със сухи плодове

Умението да се създава празнична атмосфера е цяло изкуство. Предполагам, че всеки човек, с времето, си създава различни ритуали и традиции, които освен чисто практична, имат и силно емоционална стойност. Коледното настроение, за мен, е може би най-любимото - с усещането за любов и омиротвореност и щедрост. Коледната украса- макар и на практика на ръба на кича, съчетана с коледните аромати - на бор и ела, на канела, ванилия и карамфил, на цитрусови плодове - ме омагьосват и ме правят щастлива.
Естествено, голяма част от традициите - поне около мен - са свързани и с приготвянето на определени ястия. Точно едно от тях ми се иска да споделя - кекс със сухи плодове - може би и защото обичайно е първата стъпка в подготовката на този аспект от празника. Или защото е страхотно вкусен.

Коледния кекс със сушени плодове, като рецепта,  майка ми го изкопчи преди години от една братовчедка и от тогава, всяка година се приготвя. Първоначално го правехме заедно с майка ми, после - след като се отделих - специално ходех на гости за да го приготвим заедно. А тази година, двете приготвяме алтернативни варианти - с леки вариации по темата. Направо изгарям от нетърпение да ги сравним. И за това ще дойде времето.

Ето го и моят тазгодишен вариант.
350гр. сухи плодове - сушени кайсии, сини сливи, смокини, стафиди, сушени череши, сушени вишни и сушени боровинки. На практика, комбинациите са безброй - могат да се използват всякакви сушени плодове, в свободно избрани пропорции.
4-5 зелени смокини от сладко
300 гр. нарязани (а не смлени) орехи и бадеми. Тази година освен класическия орех, добавих и малко пекан- допада ми по-сладкия му и мек вкус.
350гр.  кристална захар - може бяла или кафява- аз съм за втория вариант.
250 - 275 гр. брашно
4 яйца
1 бакпулвер
ванилия, кора от лимон
½ кафена лъжичка счукан карамфил 
( Разбира се, ако човек не му се занимава с мерене, може да ползва номера, който и аз правя - всичко меря с една кофичка за кисело мляко - така рецептата е  1 кофичка сушени плодове, 1 кофичка ядки, 1 кофичка брашно и 1 кофичка захар - чиста работа!)

Всички сухи плодове се нарязват,както и зелените смокини от сладкото и всички ядки. Яйцата и захарта се разбиват. Прибавят се плодовете и смокините, нарязаните ядки, ванилията, кората на един лимон, счукания карамфил и пресятото брашно в което е прибавен бакпулвера. Всичко се разбърква продължително. Тъй като сместа става доста тежка, цялото бъркане става с лъжица - освен ако миксерът ви не е пригоден за бъркане и на бетон.
Сместа се изсипва в форма за кекс, предварително намазана с масло и поръсена с брашно. Тази доза е или за една по-голяма форма за кекс или за две по-малки.
Първоначално кексът се пече на 200 градуса - да се запече леко, а след това на 150 градуса - продължително време (около 1 час). Тъй като има опасност да изгори отгоре, след като се запече се покрива с хартия и печенето продължава до окончателна готовност.
Още топъл, но не горещ кексът се обръща върху целофан и се завива плътно в него. Всички ръбове се залепват с тиксо, така че да не прониква въздух. Така опакованият кекс може да трае дълго - до 40 дни. Най-рано кексът може да бъде консумиран ден -два след приготвянето му, а колкото повече стои, толкова по-вкусен става.
Целофанът е много съществен - не става  с найлоново пликче или подобно- въпрос на осмоза, пропускливост или нещо подобно. Ако не е надлежно опакован, кексът изсъхва скоростно.
Забъркването на кекса е бързо, но подготовката е малко пипкава- рязането на ядки е времеемко, а на плодове- лепкаво. Но си заслужава!