понеделник, 9 декември 2013 г.

Гъбена крем-супа



500гр. печурки
1 голям картоф или 2 малки
100гр.лук ( шалот е по-добре , но и обикновен става)
масло
мащерка
сол
пипер
100-200 мл течна сметана
Гъбите се почистват. 400 гр. от печурките се нарязват на ситно. Слагат се в тенджера, прибавя се вода - да ги покрие добре и пакетче чай от мащерка (ако имате прясна, може да се сложат няколко стръка). След като заври се вари около 30 мин. - гъбите да са омекнали, след което се добавя и картофа, нарязан на дребно. Вари се до сваряване на картофа. Изважда се пакетчето чай от мащерка( или стръкчетата) и  сварените гъби и картоф, заедно с водата се пасират. Останалите гъби се нарязват на филийки и се запържват в тиган с масло. Малко преди да се дръпнат от огъня, се прибавя към тях много ситно нарязания лук за да се запържи и той. Гъбите с лука се прибавят към пасираната супа и се връщат на огъня да поври леко (2-3 минути). Накрая се прибавя малка бучка масло и сметаната (евентуално може и със заквасена). Кипва за последно и се дръпва от огъня. Подправя се със сол и смлян черен пипер. Божествена е!

понеделник, 19 март 2012 г.

Предчувствие за пролет, или лесен сладкиш с ягоди

Влизайки в магазина, бях грабната от ягодите. Ярко червени, огромни и ухаещи невероятно. Веднага се пренесох в сезона им, когато те заливат от всякъде, и ги купуваш не в малки, спретнати пластмасови контейнерчета, а в дървени щайги и капещи от сок. Не им устоях. 



Естествено, като всяко нещо което всъщност не си е на мястото, и те си имат недостатъци. Вкусът им е точно такъв какъвто може да се очаква от ягоди през март- като намек за ягоди. Но ароматът си заслужава.
И така, макар да са далеч от идеалния ягодов вкус, ме подтикнаха да приготвя един прост, бърз десерт, типичен за сезона на ягодовото изобилие. И много калоричен, и много вкусен.

Продукти:
150 гр. масло
150 гр. захар
150 гр. брашно
3 яйца
ванилия, лимонова кора на вкус ( мирис :))
ягоди ( всъщност може и замразени) - количеството е според вкуса - макар повече, в случая, да е по-добре.
 
Така. Отделят се жълтъците от белтъците. Смесва се жълтъците с маслото. Слд това се прибавя захарта и се разбива добре- сместа става леко пухкава. След това се прибавят брашното и ароматите. Накрая се разбиват белтъците на сняг и се прибавят към сместа, като се разбъркват внимателно.
Тестото се изсипва в предварително намазана с масло и посипана с  брашно тавичка. Не се притеснявайте, ако не е изсипано равномерно.


Тавата се слага в предварително загрята на 160 градуса фурна. След 3-4 минути, от температурата, тестото се отпуска и изравнява. Тогава се слагат плодовете отгоре и се връща във фурната. Ако не искате да потъват при печенето, могат да са оваляни в брашно. На мен потъването не ми пречи.






Когато се запече отгоре, се покрива с хартия да не изгори и се оставя да се доизпече. Проверява се с клечка, кога е готов. Сервира се след като изстине. Вкусът е гаранатирано фантастичен.


На практика, сладкишът може да се приготви със всякакви плодове, според сезона - вишни, череши, кайсии, сини сливи... Пресни и замразени. Много е хубав и с настъргани ябълки, смесени със стафиди и канела. Но това е друга тема на разговор :) Или друг сезон.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Любовен котлет от сьомга

Днешният ден винаги го посрещах със смесени чувства. От една страна празник на влюбените звучи страхотно. От друга - малко съм скептична, тъй като все пак празникът е ...ами "вносен" и не се чувствам съвсем уместно да празнувам, нещо което произлиза от чужди традиции. Но накрая, все пак, романтичната ми страна надделява - а и крайният извод, е че отбелязването на един празник повече е по-скоро хубаво явление - стига да не се позволява да се превръща в комерсиално, манипулативно явление. А като всеки, който обича да готви - естествения избор за изказ на чувствата е чрез храната.



Ето и една набързо споделена рецепта за любовно - експресивно ( и вкусно) ястие:
Трябва ви
котлет от сьомга
1 кафеена чаша бяло вино
1/2 кафеена чаша соев сос
1 ч.лъжичка джинджифил
2-3 ч. лъжичка лимонов сок
малко черен пипер
по избор - една чаена лъжичка кафява захар
Маринова се... колкото време имате, но поне час- два.
( рецептата може да се изпълни и с филе ... но за празника - котлет)

 Оформя се сърце с помоща на клечка за зъби.


 Може да добавите още лимонов сок, чер пипер  и по желание, скилидка чесън - подправките са на вкус, но никаква мазнина - котлетите са по-мазни от филето и рискувате да стане малко тежко.И да се внимава със солта - в соевия сос има и може неволно да се пресоли.

Увива се плътно в хартия за печене - да се "запази" парата и се пече около 15  мин в загрята на 200 градуса фурна.
Когато е готово се сервира в чиния - внимателно! - и "сърцето" се пълни с гарнитура по избор - в случая - пюре от картофи с чесън и малко доматено пюре. От соковете останали от печенето може да се направи сос за заливане  - ако си падате по тези неща :)
Да ви е сладко и много щастливи емоции!