понеделник, 19 март 2012 г.

Предчувствие за пролет, или лесен сладкиш с ягоди

Влизайки в магазина, бях грабната от ягодите. Ярко червени, огромни и ухаещи невероятно. Веднага се пренесох в сезона им, когато те заливат от всякъде, и ги купуваш не в малки, спретнати пластмасови контейнерчета, а в дървени щайги и капещи от сок. Не им устоях. 



Естествено, като всяко нещо което всъщност не си е на мястото, и те си имат недостатъци. Вкусът им е точно такъв какъвто може да се очаква от ягоди през март- като намек за ягоди. Но ароматът си заслужава.
И така, макар да са далеч от идеалния ягодов вкус, ме подтикнаха да приготвя един прост, бърз десерт, типичен за сезона на ягодовото изобилие. И много калоричен, и много вкусен.

Продукти:
150 гр. масло
150 гр. захар
150 гр. брашно
3 яйца
ванилия, лимонова кора на вкус ( мирис :))
ягоди ( всъщност може и замразени) - количеството е според вкуса - макар повече, в случая, да е по-добре.
 
Така. Отделят се жълтъците от белтъците. Смесва се жълтъците с маслото. Слд това се прибавя захарта и се разбива добре- сместа става леко пухкава. След това се прибавят брашното и ароматите. Накрая се разбиват белтъците на сняг и се прибавят към сместа, като се разбъркват внимателно.
Тестото се изсипва в предварително намазана с масло и посипана с  брашно тавичка. Не се притеснявайте, ако не е изсипано равномерно.


Тавата се слага в предварително загрята на 160 градуса фурна. След 3-4 минути, от температурата, тестото се отпуска и изравнява. Тогава се слагат плодовете отгоре и се връща във фурната. Ако не искате да потъват при печенето, могат да са оваляни в брашно. На мен потъването не ми пречи.






Когато се запече отгоре, се покрива с хартия да не изгори и се оставя да се доизпече. Проверява се с клечка, кога е готов. Сервира се след като изстине. Вкусът е гаранатирано фантастичен.


На практика, сладкишът може да се приготви със всякакви плодове, според сезона - вишни, череши, кайсии, сини сливи... Пресни и замразени. Много е хубав и с настъргани ябълки, смесени със стафиди и канела. Но това е друга тема на разговор :) Или друг сезон.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Любовен котлет от сьомга

Днешният ден винаги го посрещах със смесени чувства. От една страна празник на влюбените звучи страхотно. От друга - малко съм скептична, тъй като все пак празникът е ...ами "вносен" и не се чувствам съвсем уместно да празнувам, нещо което произлиза от чужди традиции. Но накрая, все пак, романтичната ми страна надделява - а и крайният извод, е че отбелязването на един празник повече е по-скоро хубаво явление - стига да не се позволява да се превръща в комерсиално, манипулативно явление. А като всеки, който обича да готви - естествения избор за изказ на чувствата е чрез храната.



Ето и една набързо споделена рецепта за любовно - експресивно ( и вкусно) ястие:
Трябва ви
котлет от сьомга
1 кафеена чаша бяло вино
1/2 кафеена чаша соев сос
1 ч.лъжичка джинджифил
2-3 ч. лъжичка лимонов сок
малко черен пипер
по избор - една чаена лъжичка кафява захар
Маринова се... колкото време имате, но поне час- два.
( рецептата може да се изпълни и с филе ... но за празника - котлет)

 Оформя се сърце с помоща на клечка за зъби.


 Може да добавите още лимонов сок, чер пипер  и по желание, скилидка чесън - подправките са на вкус, но никаква мазнина - котлетите са по-мазни от филето и рискувате да стане малко тежко.И да се внимава със солта - в соевия сос има и може неволно да се пресоли.

Увива се плътно в хартия за печене - да се "запази" парата и се пече около 15  мин в загрята на 200 градуса фурна.
Когато е готово се сервира в чиния - внимателно! - и "сърцето" се пълни с гарнитура по избор - в случая - пюре от картофи с чесън и малко доматено пюре. От соковете останали от печенето може да се направи сос за заливане  - ако си падате по тези неща :)
Да ви е сладко и много щастливи емоции! 

сряда, 8 февруари 2012 г.

Зимен подарък

Паузата, дължаща се на неочакван срив в домашните технологии (явно петък, 13-ти е фатален ден и за харддисковете),  най-после ще бъде прекъсната с нещо наистина специално. За мен.
Изборът на  подарък е вълнуваща, но сложна задача. Естествено, целта е да зарадвате човека, за когото е подаръкът. Но да се постигне това не е очевидно, тъй като не винаги човек успява навреме да се сети за нещо, какво може да създаде радост, и да е подходящо, и навременно, и точно.

Студеното време и снежните преспи, ме вдъхновиха да споделя коледния подарък, които направих за наистина важен за мен човек. Подаръкът е много лесен за изработване, трогателен - като всяко лично създадено нещо, и много практичен - за хора, които обичат да се замерват със снежни топки. Или поне да са им топли ръцете.

Не съм сигурна как точно реших да направя този подарък. Някога, някъде мернах снимка на нещо подобно и то се отпечата в съзнанието ми. И когато ми хрумна да направя подарък, лично направен от мен, образът им изкристализира в паметта ми и за мен остана само изработката им.

За изработването им са необходими само първични умения в шиенето и плетките - макар  разбира се, по- високите способности да водят, предполагам, до по-добри резултати.  И малко плат - вълнен, в различни, но подхождащи си цветове. И малко прежда. (И при добро желание - и малко вата за подплата).

Тъй като разгъвките на отделните части си ги напаснах по идеята как би трябвало да изглеждат, не мога да предоставя точна кройка - но всеки сам може да си я начертае лесно, според ръката за която шие.

Всяка ръкавичка се състои от четири части - три изрязани от плат и един оплетен маншет.

Изрязвате трите части - първоначално от хария ( за да можете да направте все пак две еднакви ръкавички) - според размера, които искате да постигнете. За по-точни мерки, използвайте реална ръкавица на човека за когото шиете - ако живеете с него това е лесно.  Не забравяте да ги направите малко по-големи - като се зашият и обърнат ще са точни.

Първата част е за горната страна на ръкавичката, а от другите две се прави долната.
Първо се пришиват двете парчета, оформящи палеца и вътрешния шев на ръкавичката. След това, към тях се пришива и горнището.
Ушитата ръкавичка се обръща налице.  Измерва се обиколката на китката, и се оплита правоъгълник с ширина колкото е тази обиколка. Другият размер се прави по избор, в зависимост от размера на ръката за която шиете. От този правоъгълник се оформя маншет - като се пришие за себе си, оформяйки цилиндър. Накрая маншета се зашива към ръкавичката. Готово!

Ако искате ръкавичките да са по-дебели и по-топли, може да усложните задачата, като всяко парче, което правите го изрязвате по три пъти - от лицевата  част, от вата за поплатата ( има в специализираните магазини) и от плат за вътрешна подплата. Тези три части се пришиват една към друга, след което се продължава по първоначалния план. Сега , като се замисля, тези ръкавици освен за снежни топки, могат да се ползват и в борбата с горещите дръжки на съдовете - но наблегнете на изолирзщата вата в този случай.
Цялото шиене става доста бързо- ако имате шевна машина, предполагам, че и за половин ден могат да се направят. Аз ги правих на ръка, но радостта, която даряват компенсира всяко убождане, което си причиних. :)




Много щастливи подаръци!

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Бърз тарт татен

Tartе tatin е изключително вкусен и лесен десерт. Комбинацията от карамелизираните плодове и ронливото тесто е изключително приятна. Класическия вариант е с ябълки, но и с други плодове е много вкусен. Сам по себе си, се прави относително лесно, но все пак приготвянето на масленото ронливо тесто отнема време и е цапащ процес. Срещала съм и вариант с бутер тесто, но трябва да си призная, че съм скептична по отношение на готовото бутер тесто. А приготвянето на домашно е трудоемко и времеемко. Разбира се, ако човек си приготвя известно количество на порции, и периодично използва части от него, работата е друга. Много ми се иска да имам тази дисциплина и организация...но засега не ми се получава. Може би някои ден.
След есенната беритба, се оказахме със завидни количества ябълки, надлежно складирани на хладно. А изобилната им наличност провокира експерименталното им използване в множество и различни ястия. След като няколко пъти правих класически тарт татен с ябълки, в миг на вдъхновение и  наличност на една единствена кора за баница, пробвах следния вариант - и съм много доволна от резултата.

Рецептата е следната:
(за керамичен съд с размери 10/ 20 см-  две-три порции)

3-4 ябълки ( зависи от размера им - около 300 гр.)
5-6 супени лъжици захар( бяла или кафява)
около 50 гр.масло и още малко за намазване на кората.
малко настъргана кора от лимон и канела (по желание)
1 фина точена кора

(в зависимост от съда количествата се увеличават)


Ябълките се обелват, изчистват и нарязват на средно големи парчета. Количеството е да запълни избрания съд, като оформи и връх- като се карамелизират, ябълките губят от обема си. Поръсват се със захарта, маслото, настърганата лимонова кора и канелата. Слагат се в загрята фурната( около 180-200гр.) и се оставят да се карамелизират (отнема около 20 мин, но все пак зависи и от лична преценка - как ви харесват).
Стопява се малко масло, и кората се намазва с него, и се сгъва, така ,че да пасне на избрания съд. При всяко сгъване се маже с масло ( като за баница).  По желание може леко да се посипе със захар между сгъванията.

Когато са готови ябълките, се изваждат и върху тях се слага сгънатата кора. връщат се във фурната и се запичат до златисто. ( около 10 мин.)
Когато  е готова, тарт татенът се обръща върху чиния и се оставя малко да изстине- така и кората поема от карамела.
Много вкусно и лесно :)