Зимен подарък

Паузата, дължаща се на неочакван срив в домашните технологии (явно петък, 13-ти е фатален ден и за харддисковете),  най-после ще бъде прекъсната с нещо наистина специално. За мен.
Изборът на  подарък е вълнуваща, но сложна задача. Естествено, целта е да зарадвате човека, за когото е подаръкът. Но да се постигне това не е очевидно, тъй като не винаги човек успява навреме да се сети за нещо, какво може да създаде радост, и да е подходящо, и навременно, и точно.

Студеното време и снежните преспи, ме вдъхновиха да споделя коледния подарък, които направих за наистина важен за мен човек. Подаръкът е много лесен за изработване, трогателен - като всяко лично създадено нещо, и много практичен - за хора, които обичат да се замерват със снежни топки. Или поне да са им топли ръцете.

Не съм сигурна как точно реших да направя този подарък. Някога, някъде мернах снимка на нещо подобно и то се отпечата в съзнанието ми. И когато ми хрумна да направя подарък, лично направен от мен, образът им изкристализира в паметта ми и за мен остана само изработката им.

За изработването им са необходими само първични умения в шиенето и плетките - макар  разбира се, по- високите способности да водят, предполагам, до по-добри резултати.  И малко плат - вълнен, в различни, но подхождащи си цветове. И малко прежда. (И при добро желание - и малко вата за подплата).

Тъй като разгъвките на отделните части си ги напаснах по идеята как би трябвало да изглеждат, не мога да предоставя точна кройка - но всеки сам може да си я начертае лесно, според ръката за която шие.

Всяка ръкавичка се състои от четири части - три изрязани от плат и един оплетен маншет.

Изрязвате трите части - първоначално от хария ( за да можете да направте все пак две еднакви ръкавички) - според размера, които искате да постигнете. За по-точни мерки, използвайте реална ръкавица на човека за когото шиете - ако живеете с него това е лесно.  Не забравяте да ги направите малко по-големи - като се зашият и обърнат ще са точни.

Първата част е за горната страна на ръкавичката, а от другите две се прави долната.
Първо се пришиват двете парчета, оформящи палеца и вътрешния шев на ръкавичката. След това, към тях се пришива и горнището.
Ушитата ръкавичка се обръща налице.  Измерва се обиколката на китката, и се оплита правоъгълник с ширина колкото е тази обиколка. Другият размер се прави по избор, в зависимост от размера на ръката за която шиете. От този правоъгълник се оформя маншет - като се пришие за себе си, оформяйки цилиндър. Накрая маншета се зашива към ръкавичката. Готово!

Ако искате ръкавичките да са по-дебели и по-топли, може да усложните задачата, като всяко парче, което правите го изрязвате по три пъти - от лицевата  част, от вата за поплатата ( има в специализираните магазини) и от плат за вътрешна подплата. Тези три части се пришиват една към друга, след което се продължава по първоначалния план. Сега , като се замисля, тези ръкавици освен за снежни топки, могат да се ползват и в борбата с горещите дръжки на съдовете - но наблегнете на изолирзщата вата в този случай.
Цялото шиене става доста бързо- ако имате шевна машина, предполагам, че и за половин ден могат да се направят. Аз ги правих на ръка, но радостта, която даряват компенсира всяко убождане, което си причиних. :)

Много щастливи подаръци!

Бърз тарт татен

Tartе tatin е изключително вкусен и лесен десерт. Комбинацията от карамелизираните плодове и ронливото тесто е изключително приятна. Класическия вариант е с ябълки, но и с други плодове е много вкусен. Сам по себе си, се прави относително лесно, но все пак приготвянето на масленото ронливо тесто отнема време и е цапащ процес. Срещала съм и вариант с бутер тесто, но трябва да си призная, че съм скептична по отношение на готовото бутер тесто. А приготвянето на домашно е трудоемко и времеемко. Разбира се, ако човек си приготвя известно количество на порции, и периодично използва части от него, работата е друга. Много ми се иска да имам тази дисциплина и организация...но засега не ми се получава. Може би някои ден.

След есенната беритба, се оказахме със завидни количества ябълки, надлежно складирани на хладно. А изобилната им наличност провокира експерименталното им използване в множество и различни ястия. След като няколко пъти правих класически тарт татен с ябълки, в миг на вдъхновение и  наличност на една единствена кора за баница, пробвах следния вариант - и съм много доволна от резултата.

Рецептата е следната:
(за керамичен съд с размери 10/ 20 см-  две-три порции)

3-4 ябълки ( зависи от размера им - около 300 гр.)
5-6 супени лъжици захар( бяла или кафява)
около 50 гр.масло и още малко за намазване на кората.
малко настъргана кора от лимон и канела (по желание)
1 фина точена кора

(в зависимост от съда количествата се увеличават)

Ябълките се обелват, изчистват и нарязват на средно големи парчета. Количеството е да запълни избрания съд, като оформи и връх- като се карамелизират, ябълките губят от обема си. Поръсват се със захарта, маслото, настърганата лимонова кора и канелата. Слагат се в загрята фурната( около 180-200гр.) и се оставят да се карамелизират (отнема около 20 мин, но все пак зависи и от лична преценка - как ви харесват).
Стопява се малко масло, и кората се намазва с него, и се сгъва, така ,че да пасне на избрания съд. При всяко сгъване се маже с масло ( като за баница).  По желание може леко да се посипе със захар между сгъванията.

Когато са готови ябълките, се изваждат и върху тях се слага сгънатата кора. връщат се във фурната и се запичат до златисто. ( около 10 мин.)
Когато  е готова, тарт татенът се обръща върху чиния и се оставя малко да изстине- така и кората поема от карамела.
Много вкусно и лесно :)

Артишок с чесън и зехтин и свинско контрафиле с хвойна

Има зеленчуци и въобще продукти, които традиционно си спомням  и обичам още от детството. А има и такива, които се "появиха"  на по-късен етап в живота ми, но заеха бързо достойно място сред предпочитаните. Артишокът е един от последните. Макар да присъства в някои отдавна познати рецепти в България ( под името ангинарии се среща в рецептите на Пенка Чолчева и др.), в ранните ми години не го бях опитвала. Но от момента, в който се появи по магазините у нас, този зеленчук стана един от любимите ми.

Естествено на първо място ми допада вкусът му - мек, със собствен ненатрапчив аромат и плътност. Също така ме забавлява идеята, че ям цвете, или даже по-точно роднина на магарешкия бодил. И не на последно място, по някакъв начин, готвенето на  артишок - и по-конкретно рецептата за артишок с чесън и зехтин - ми дава житейски пример. За да може човек да го сготви, трябва да положи усилие да стигне до сърцевината му, а самата рецепта, която изтъква вкуса му съвършено е изключително проста. Много от важните неща в живота са много подобни - изискват да се вложи усилие в тях, но нямат нужда от излишно усложняване.

 И така- рецептата:

1 артишок
1-2 скилидки чесън
лимонов сок
зехтин
сол


Приготвянето на артишок започва с избирането му :). За съжаление по-голямата част от тези, които се предлагат наоколо обикновено са изсъхнали и потъмнели. Хубавият артишок трябва да е свеж, и със затворени листенца. Когато бях в Барселона, изпаднах във възторг от прелестния вид на артишоците, които предлагаха на пазара Ла Букериа - изглеждаха току що откъснати. Но макар, тези по българските магазини да не се мерят с испанските, все пак са по-добре от нищо.

Второто съществено нещо за артишока е почистването му. На практика, за да се подготви за готвене, от артишокът се оставя почти само сърцевината. Външните листа на главата се премахват с отчупване, вътрешните се изрязват, а тичинките се изстъргват с лъжица. Дръжката му се отрязва. Ако е крехък, може да се приготви и тя- след като се обели - но иначе има доста жилаво лико в нея.

След като се почисти, артишокът се намазва обилно с лимонов сок (склонен е към бързо потъмнявана) и се полива обилно със зехтин, Прибавят се 1-2 скилидки чесън, леко смачкани (за по-силен аромат),  и малко сол. Опакова се в хартия за готвене или алуминиево фолио , така че да не излиза парата и се пъха във фурната. Пече се  в умерено загрята фурна, (160-80 градуса) около 30-40 мин.
Когато е готов, е много мек.
Един артишок е достатъчен за един човек за предястие. Също така може да се предложи и като гарнитура.

Като основно ястие към тази гарнитура :),  предлагам свинско контрафиле с хвойна:

Необходимо е:
свинско контрафиле - цяло парче (за 4 човека- около 500-600 гр.)
75 гр. масло
хвойна- 5-6 зрънца
черен пипер
сол
червен пипер
4 скилидки чесън
1 малка глава лук- шалот за предпочитане, но и обикновения е ок.


Контрафилето се почиства, ако има останали тлъстини, измива се и се подсушава. С остър нож се прави прорез през дължината му от край до край. В този прорез се пълни с основната част от маслото смесено с  черен пипер,  сол  и хвойната, която предварително леко е смачкана в хаванче (така освобождава аромата си).  Ако имате желание, може да добавите и други подпавки в пълнежа - всеки сам усеща кои предпочита и кои биха си отивали.  Контрафилето се завръзва с конец. Отвън се намазва с малко масло и ако имате желание червен пипер. За няколко минути се запържва от всички страни в тиган- така се "запечатва" и остава по-сочно. Накрая се слага в тава и около него се прибавят скилидките чесън  и накълцаня лук, както и една -две супени лъжици вода. Отгоре плътно се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече във фурна за около 45 мин, или по лична преценка.
Когато е готово се вади от тавата, и се оставя за 15 минути да почине. След което се реже на филии и се залива със сока, отделен при готвенето.

Пожелавам ви весело посрещане на новата година и нека тя да е изпълнена със съществени неща и събития!